Домашни любимци в България

Отглеждането на домашен любимец в България се основава на задължението на собственика да осигурява храна, вода, подслон, движение, здравни грижи и безопасен контрол. Условията на отглеждане трябва да са подходящи както за животното, така и за околната общност. Специалистът ветеринарен лекар (ветеринар) и ветеринарната клиника осигуряват профилактични грижи, лечение, процедури за идентификация и документи за пътуване. Кучетата обикновено се нуждаят от идентификация и документи, а могат да се прилагат и местни административни задължения. Собствениците трябва да попитат своята община и ветеринар какво се изисква за конкретното животно и адрес. Международното придвижване на домашни любимци е отделен процес от обичайното им отглеждане. В зависимост от произхода и дестинацията може да са необходими микрочип, ваксинации, здравни документи и паспорт на домашния любимец или други документи. Жилищата под наем могат да ограничават отглеждането на животни, дори когато общото право на отглеждане на домашни любимци е разрешено. Писменото разрешение и ясната отговорност за щети намаляват риска от последващи спорове. Кучетата трябва да бъдат контролирани на обществени места, а собствениците трябва да почистват след тях. Поводите, намордниците, ограниченията за достъп и определените зони могат да зависят от мястото и животното. В някои части на България има безстопанствени или общностни кучета и котки. Към непознато животно не бива да се подхожда небрежно, особено ако изглежда уплашено, ранено, защитно настроено или болно. Горещите лета, студените зими, паразитите, трафикът и отровите могат да създадат рискове. Профилактичните ветеринарни съвети трябва да съответстват на вида, начина на живот и региона на животното.